Поне няколко данъчни регистъра през османското робство споменават благоевградското село Златолист, а областта Мървашко е свързвана с добиването на желязо за развитието на индустрията. Кираджийството и превоза на руда са две от основните дейности, с които се занимават местните жители. Мелнишката каза на Османската империя отговаря административно за селото в годините на 19-тото столетие, като по това време селото е изцяло българско. В разстояние на точно три десетилетия са построени двата православни храма Свети Георги и Света Петка. Съответно първият храм се появява през 1857-ма, а другият – през 1887-ма година. Върховенството на Българската екзархия преминава през селото през 1896-та, като това върховенство продължава четири години. Впоследствие през 20-ти век върховенството на екзархията става цялостно, а от близките села Горна и Долна Сушица при избухването на Балканската война от 1912-та общо единадесет души се записват в редиците на Македоно – одринското опълчение на доброволни начала. От двата православни храма по-значим е Свети Георги.
Дълбоко вкопан в земята, този храм на Златолист през 1876-та е изписан от Теофил Минов. Но всъщност зад изписването може да стои Марко Минов, брат на въпросния Теофил. Основания от подобен характер не са никак лишени от логика, защото през въпросния период Теофил едва е навършил единадесетгодишна възраст. Милош Яковлев е виден зограф и по всяка вероятност също взима участие в изписването, а не е изключено и единайсетгодишното момче да е помагало на двамата по-възрастни. Под купола в средата на храма се намира емблемата на Цариградската патриаршия – плоча с орел с две глави. Според отдавна съществуващото поверие, всеки стъпил върху орела може да усети здравословното въздействие на символа. Оформянето на комплекс от манастирски тип около храма го прави още по-атрактивна забележителност за посещение, а освен това през 90-те години му се прави основно реставриране. Пророчицата Преподобна Стойна живее във въпросния храм по времето, когато активно развива дейността си. Тази монахиня прави пророчества и оказва помощ на хората. Сочена е според мнозина за предшественичка на Ванга, но това е спорно. В женското отделение е добре запазена килията на ясновидката. Мемориал при гроба на пророчицата има в църковния двор.
Но в двора на църквата в Златолист има поне още един важен символ за местните жители – вековно дърво от вида чинар. Вероятно възрастта му възлиза на 1 300 години, малко по-малка от тази на българската държава. Секретарят на Българската екзархия Ч. Мишев дава известни сведения за селото през 1905-та. Според него по това време в селото има българи с екзархистки възгледи, чиято бройка е 520. Българско начално училище отваря вратите си за учениците от този период, но вероятно започва да функционира по-рано. В него ходят на обучение седемнадесет деца, на които преподава един учител. Винарските изби в селото определено привличат туристи всяка година и особено тези, които са любители на гроздовата алкохолна напитка. За любителите на историята пък интерес представлява да се види старата чешма, от която тече много студена и годна за пиене вода. Чучурите на чешмата са пиринчени, което допринася още повече за интереса към нея и като цяло към самия ѝ вид.
